Керамиката (грц. кертамики) е изкуството да се изработват изделия, пана и плочки за стенна украса, тухли, керемиди и др. от печена глина. В зависимост от вида и състава на глините при изпичане се получва порцелан или фаянс . В по-общ смисъл термина се използва от 19 в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика) и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, от където впоследствие така се именуват всички глинени съдове. Същото име носи и квартал в древна Атина населен предимно с грънчари. Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство